Apr 20, 2017, 11:48 PM

Този свят

898 2 15

И ето ме! Вървя по света,

а светлината озарява душата ми...

В този свят на любов, мир и надежда

аз вървя сред морето от хора...

На мечтите отдавна забравени

ще отворя вратата заключена...

усмихвам се – виж как блестят очите ми,

събрали в себе си цяла вселена...

Ето вижте, този свят – окъпан в любов,

как шепти в розов ябълков цвят...

и какво от това, че сняг заваля,

пролетта ще го стопли под своите крила...

И докосвам мечтите сега

и миг от вечност в шепи събирам

и с любов, светлина и надежда

аз вървя, вървя по света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Албена, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Боже, това стихотворение излъчва толкова вяра, надежда и любов...изумена съм! Радвам се, че те открих!
  • Това бе само за малко, колкото да уловя мига...
  • Има голямо, пагубно значение, ако завали сняг в цвета...!!!
    "Ето вижте, този свят – окъпан в любов,
    как шепти в розов ябълков цвят...,
    и какво от това, че сняг заваля,
    пролетта ще го стопли под своите крила..."
  • Дочка, благодаря ти за хубавите думи!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...