Трактат за Самотата
От хербарий на сухи сълзи пак си свива цигара
Самотата, наметнала пепелно сива тъга.
Тя старица без възраст е. Толкова, толкова стара,
че обърква от минало спомени с днес и сега.
И защото у мене си има запазено място,
тя не търси във делника маса със знак резервѐ.
Тази гостенка стара избутва смеха ми натясно,
а понякога в нея вилнеят безброй бесове.
Че изглежда на немощна може и вас да излъже,
прогонете я бързо, почука ли в три през нощта.
И табелка "затворено" нека душата ви върже,
да не би Самотата да хвърли и нея в пещта.
21.09.2021
© Мария Панайотова All rights reserved.
