Трактат за Самотата
От хербарий на сухи сълзи пак си свива цигара
Самотата, наметнала пепелно сива тъга.
Тя старица без възраст е. Толкова, толкова стара,
че обърква от минало спомени с днес и сега.
И защото у мене си има запазено място,
тя не търси във делника маса със знак резервѐ.
Тази гостенка стара избутва смеха ми натясно,
а понякога в нея вилнеят безброй бесове.
Че изглежда на немощна може и вас да излъже,
прогонете я бързо, почука ли в три през нощта.
И табелка "затворено" нека душата ви върже,
да не би Самотата да хвърли и нея в пещта.
21.09.2021
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Все пристигаше тихо във вечното жълто такси.
Уж тешиш и прегръщаш, а въглени в нощите ровиш,
ти с утроба безплодна, за мащеха даже не си.
Всяка чаша с уиски в очите ти вдига могили, ...
Comments
-
В мое лице сигурно също виждаш оптимистката, Иржи. Е, може малко да е намалял блясъка на детската вяра, но аз съм благодарна, че и след толкова години го съзирам в себе си!😍🌹❤️
-
Самота, тъга...мразя тези думи и състояния! Преживявала съм ги, зная какво е чувството, но еТоку що изнесох "лекция" на една съседка, която е обхваната от самота и скука...Освен да чисти дома си, не умее нищо да прави, а сега е с гипсирана ръка...дин мой шеф ми каза:" работата убива всяко подобно явление!" Ако усетя някакви признаци, веднага си намирам занимание, хоби и ги прогонвам...А ако си роден оптимист- това е най- правилното средство...Може да си сама, но не самотна и обратно- дори с сред много хора може да си сам! Важното е да се настроиш правилно.
-
Изпращам ти прегръдка, за да прогоня тъгата в теб, причинена от моето стихотворение, Деска!💝🤗🌹
-
Много тъжно...
-
Вики, Таня, благодаря ви, момичета! За милите думи, за отношението ви към моята поезия!💕
Наденце, страхотна си! Възхищавам ти се!🤗🌹💖 -
Благодаря, Марийче!
-
Много тъжно, Мари...
-
Напий я, докато почне да залита. Ако ще стои при теб, поне да те забавлява
Майсторско изпълнение! -
Миночка, ти ли посрещна Самотата? Тя е само героиня в моето стихотворение, но знам, че със скорошната си загуба я познаваш. Прегръщам те!🤗💝
Миленка, защо не го пусна като свързано произведение? Толкова е ведро и усмихнато и щеше да гони пепелно сивата тъга от моето стихотворение!🤗💖😘 Нищо, то и така ще го стори! Благодаря ти, мила!🌹 -
Натъжи ми стихчето и нали съм си веселичка по природа, и защото си ми светла вдъхновителка, и реших да преоблека самотата в цвят, шум, спомени, и в какво ли още не. Посвещавам ти го от сърце
Преобличане на самотата
на Мария
Плисвам цвят връз самотата
смели детски викове,
птици пойни цяло ято,
летни морски брегове,
сладки спомени и диви
сред целувки от мечти
и откривам как щастливо
си живее в тях почти.
Тъжна е и неприветна,
с хищна ненаситна кал,
но сред шум и многоцветност
за живота ѝ е жал.
И започва да живее,
и го вдишва - елексир,
както иска тъй се смее
всеки ден в любов и мир.
Малко трудно се разсмива,
но започне ли веднъж,
в смеховете се превива
като в цветен слънчев дъжд. -
Самотата прави сиротен човека и животът му губи цветен екран! Така посърнал, трудно понася съдбата си!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
