Трансформация
На кръстопът захвърлих
минало и бъдеще…
Остана всичко зад гърба.
И тръгнах аз напред,
обгърната в мъгла.
Не знаех накъде вървя,
не виждах път,
ни светлина…
Изгубих се,
почувствах как сама
превръщам се в мъгла,
ала повтарях си,
че трябва да вървя,
макар че в този пълен мрак
единственият спътник
беше моят страх…
Не помня колко съм вървяла,
ни накъде, ни как…
Отнякъде изникна светлина.
Тогава като в чудо осъзнах:
това съм всъщност аз.
И само съществува ТУК.
И всичко е единствено
СЕГА.
29.01.2009
© Таня Иванова All rights reserved.