Транспортна самота
Навън е още нощ. Пак семпла, но с финес,
подпряла колене на предната седалка,
във дясното ухо затъкнала слушалка,
чието шнурче с чар виси, тя гледа през
стъклото. Там градът, преди с гиганта Стрес,
подобно на атлет ръце овалял в талка,
да встъпи във борба изискваща закалка,
все още е сънлив и черен като лес.
Навярно затова тя гледа мълчалива
към него? О захват, елѝ със смях превиващ,
за тялото ѝ ти би бил като балсам,
и знаещ, че бокал от мускули насита
единствен би ѝ дал, аз винаги се питам
в кревата бял кого оставила е сам?
© Тошко All rights reserved.
