LeChevalier (Тошко)
184 1919
8.02.2014 г., 21:55 ч.

Транспортна самота 

  Поезия » Друга
889 0 3

Навън е още нощ. Пак семпла, но с финес,
подпряла колене на предната седалка,
във дясното ухо затъкнала слушалка,
чието шнурче с чар виси, тя гледа през

 

стъклото. Там градът, преди с гиганта Стрес,
подобно на атлет ръце овалял в талка,
да встъпи във борба изискваща закалка,
все още е сънлив и черен като лес.

 

Навярно затова тя гледа мълчалива
към него? О захват, елѝ със смях превиващ,
за тялото ѝ ти би бил като балсам,

 

и знаещ, че бокал от мускули насита
единствен би ѝ дал, аз винаги се питам
в кревата бял кого оставила е сам?

© Тошко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Някои неща не се променят. Обичаш строгите форми и сложните изречения.
    Загадъчно и замислящо е с този финален въпрос.
  • Хубаво, Тошко!...Поздрав!
  • Симеон, подобни коментари нямат място в сайт за творчество! Много се надявам да не се повтори!
Предложения
: ??:??