Нощ. Звездопад от транзитни луни –
празни и пълни догоре.
Някъде някой самотник не спи,
втренчил пак поглед нагоре.
Падат догарящи лунни мечти,
тихо нощта прекосяват.
Рой метеорни потоци луни –
бързо с тъга отминават.
С поглед самотникът сякаш брои
своите спомени бледи.
Всички луни са отминали дни
с малки, големи победи.
Но изведнъж появи се звезда –
ярка, искряща и бяла.
Тъжните спомени тя обузда
вяра за утре довяла.
Веси_Еси (Еси)
© Еси All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
