Трапезна
Вечер една, трапеза и кърваво вино
събра ни приятели стари да нищим
злободневните теми и други дилеми
свободния палав дух да отприщим.
(Ха, наздраве, дружино!)
Когато вино пия, ставам философ.
Добър, красив и весел, пълен със любов.
От дума на дума приказка стана за лов
но не на глигани, дивеч друг и фазани
а на крехки газели с копитца нервозни
по тротоара дето тропкат грациозни.
(Ха, наздраве, ловно дружино!)
Когат вино пия, ставам философ.
Добър, красив и весел, пълен със любов.
© Боби Стоянов All rights reserved.
