Страх човешки, страх любовен
гори в сърцето ми като отрова.
А без любов не мога,
нежни думи в шепот греховен.
Страстна болка, неистова умора.
Сърдечен трепет в душата заровен.
В сън нереален търся покоя.
Скръб, печал и скрита неволя.
Невъзвратима е моята воля.
Един миг недостоен, отритнат,
в пристъп на спомен неволен
тлее във вечния огън.
© Тина All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
