Трудно се чете жената,
решиш ли,че е разгадана.
Единствено оставя тя копнеж,
от книгата недоразбрана.
И с всяка дума,всеки ред
умът ти лудо завладява.
Вълнува чувствата във теб,
страстта в сърцето заиграва.
Недопрочел,затваряш я задъхан,
а утрото намига ти от вън.
Очите уморено се затварят,
възбудено заспиваш засрамен.
© Весела Йотова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря!