Трепетлика
Като те чакам,
съм в нерви цялата-
истинска трепетлика.
Душата ми
става бяла. Тя
като дете те вика,
разплакано от страшни сънища.
Зове те в тъмното.
Вземи ме в скута си,
по твойте пътища
не гладки- стръмните.
Грабни ме цялата.
Ще те последвам
като омаяна.
Ще ни е трудно? О, нека-
та от любов съм аз, замаяна!
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
