Jul 12, 2009, 10:37 PM  

Трепетлика

  Poetry » Love
764 0 9
Щом в сърцето ми вятър задуха
ще обрули всеки клон натежал,
ще разбие мечтите ми златни
и ще спре песента ми без жал.

Ще посее пустота и съмнения,
ще превърне деня ми във нощ,
ще изпрати любовта ми във ада
и ще умра от печал.

Целуни ме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

  • и на мен много ми хареса! Поздрави!
  • stef_bobi (Яна ),жарава (Веска ),smile1 (Валка ),mariniki,Або,ananel (Нели Христова),Andromaha (Белла ),Laska (Ласка Александрова), радвам се, че стихотврението ми ви е докоснало.

    rajsun (Райчо Русев) и финалът е познат! Стихотворението ми е поместено на 02.04.2008 г. в ХуЛите.

    Щастлива вечер на всички!
  • Стихчето някак познато, обаче финалът - не е)))
  • трепетликово
  • Харесах красивата дързост на стиха ти

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...