Треската на младостта
Каква е тая треска в мойта кръв,
що моят дух превръща в прах мъглив?
И ме заплита с черната си връв,
а в лудостта ме прави по-щастлив.
За мен не съществува миг ни стон,
когато твоят поглед в мен се цели.
Гласът ти става мой велик закон,
а устните ти – два пожара смели.
Ти си отровата, що пия с жад,
но и лекът за моята умора.
Ти мой си личен рай и моят ад,
ти вяра си ми нежна и опора.
И ако туй Любов не се зове,
то значи лъжат всички богове!
© Бончо Бончев All rights reserved.
