Трева
Помня как с насълзени очи
пийнал, татко през зъби ми каза:
"Чуй, от мен запомни - не бъди
тиха, кротка трева - да те газят!
Трън бъди - и зъбат, и бодлив,
нека всички те заобикалят!
На света са му нужни треви,
за да бърше ботуша си кален!"
Как от думите ме заболя
не му казах (и той не попита.)
Късно бе да ми казва това,
сам баща ми така ме възпита -
да съм мека, мълчана трева.
Как се става бодил от коило?
Всички тръни, що никнат сега
първо мойто сърце са пробили!
Ни за трън ставам...ни за трева
Есента ми през мен преминава,
присмехулно подсвирва с уста:
" О, все тая е! Всички сте плява!"
И когато сама си горча,
се погалвам със утехата кратка
длан да сложа и да помълча
над тревата.
Тревата над татко!
© Таня Георгиева All rights reserved.
