Помня как с насълзени очи
пийнал, татко през зъби ми каза:
"Чуй, от мен запомни - не бъди
тиха, кротка трева - да те газят!
Трън бъди - и зъбат, и бодлив,
нека всички те заобикалят!
На света са му нужни треви,
за да бърше ботуша си кален!"
Как от думите ме заболя
не му казах (и той не попита.)
Късно бе да ми казва това,
сам баща ми така ме възпита - ...