Тревичка

Eipril (Хари Спасов)
1388 5710

Apr 20, 2019, 11:30 AM 2021-03-31T04:50:12+03:00

Poetry » Other

334 0 2

Недей, тревичке, да растеш,

бетонът пукаш. Ето!

Разбирам твоя луд стремеж

да стигнеш до небето.

На дядо е пътечката това и знай

тя тръгва много отдалече

и свършва винаги докрай!

Какво ли си предрече?

Да бъдеш буково дърво

или навеки да закичиш

отдавна пустото гнездо?

Нима на други, ще приличаш?

Но знай, че някой ден, когато

и аз, ще бъда само прах...

При теб, ще идвам в късна вечер,

след дядо, ще вървя без страх.

Please sign in with your account so you can comment and vote.