Тревичка
Недей, тревичке, да растеш,
бетонът пукаш. Ето!
Разбирам твоя луд стремеж
да стигнеш до небето.
На дядо е пътечката това и знай
тя тръгва много отдалече
и свършва винаги докрай!
Какво ли си предрече?
Да бъдеш буково дърво
или навеки да закичиш
отдавна пустото гнездо?
Нима на други, ще приличаш?
Но знай, че някой ден, когато
и аз, ще бъда само прах...
При теб, ще идвам в късна вечер,
след дядо, ще вървя без страх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
