Дълбай, майсторе! Вдъхвай животец...
Една подир друга вкървявай ти жилките...
Приказки чудни шепни на дървото:
момата със менците... чучура... билките...
Дълбай на момците мерака, по пладне -
там, на мегдана, в жажда поспрели
и кавалджията, с ритмите пъргави,
еркери щръкнали в къщите бели...
Жънвай с длетото дървесната нива...
Орехът нека в ръката ти стене...
Щом от миндера тавана погледне,
гостът да свърне - в твоето време...
© Михаил Цветански All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
