Дълбай, майсторе! Вдъхвай животец...
Една подир друга вкървявай ти жилките...
Приказки чудни шепни на дървото:
момата със менците... чучура... билките...
Дълбай на момците мерака, по пладне -
там, на мегдана, в жажда поспрели
и кавалджията, с ритмите пъргави,
еркери щръкнали в къщите бели...
Жънвай с длетото дървесната нива...
Орехът нека в ръката ти стене...
Щом от миндера тавана погледне,
гостът да свърне - в твоето време...
© Михаил Цветански All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
