Тревожно
Много силно желая сега аз да мога
да превъзмогна тая моя тревога.
Взех химикала с надежда да пиша,
но не успявам, а само въздишам.
Нямам си вече мила дъщеря,
впрочем тя сама е решила така.
Реши, чe порасна вече голяма
и няма нужда от старата мама.
Реши, че може да прави самичка
всичко, което и както си иска.
Да бъде умна, все се надявах,
но явно погрешно я преценявах.
Молих я на дребно да не ме продава,
а се оказа... че ме предава.
Отново надеждата в мен се пробужда
да ме потърси, когато е в нужда.
Макар да съм вече на петдесет,
зная, че имам майчини ръце,
с които до сърцето ще я приютя,
с вяра и надежда ще я нагостя.
© Нели All rights reserved.
