Потопих се в очите ти, така са дълбоки.
Загубих се цялата и пътя към себе си.
Останах в зениците ти, това бе целта ми
и възнамерявам за дълго там да остана.
Докосвам ръцете ти, потръпвам от допира.
Така ми е хубаво, там, до сърцето ти.
Мислите с теб са, така ме е страх от което -
дали и ти с твоите при мен ще останеш.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
