Oct 12, 2008, 9:49 PM

Тревожно мечтание

  Poetry
517 0 2

Потопих се в очите ти, така са дълбоки.

Загубих се цялата и пътя към себе си.

Останах в зениците ти, това бе целта ми

и възнамерявам за дълго там да остана.

 

Докосвам ръцете ти, потръпвам от допира.

Така ми е хубаво, там, до сърцето ти.

Мислите с теб са, така ме е страх от което -

дали и ти с твоите при мен ще останеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...