Ще ти попея...
И тази вечер…
Утре – може би, също…
Нееежно, и тъъъжно -
за всичко, което няма да сбъдна.
А ти ще ме слушаш…
И нищо, че някак банални
са думите на песента ми.
Но гласът ми –
топъл, дълбок и страстен
ще нарисува тъга по твоите устни.
Зная, че във моята власт си.
И в очите ми светлината съзрял си.
Но… ще замълча внезапно.
Може би днес, може би утре…
Наясно съм –
не ни е съдено двама да бъдем.
Затова те пускам,
преди да си станал пленник
на своята невъзможност.
Разпусни сетивата си и…
прости на моята трезвост!
„Блъди Мери” се пие
не само с водка, сол и домати!
(А и с много лютив чер пипер!) ;))
август 2005 г.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.