... три листа...
... три листа...
Искам три листа Любов:
Бял - да те нахвърля по него, дори и с черни контури.
Черен - себе си да заключа с останали щрихи от бяло.
Сив - да ми напомня какво ще бъде... след теб.
Жак Превер
Нямам ъгли във Душата си.
Всеки ден е арена.
Всеки лист е окръглен. Кантата.
Естуарни хористи са вените.
А вятърът с мокрите пръсти,
все заглажда и крие в сърцето,
оня ритъм, след който се пръскам,
във инсомно стакато и престо…
Ти рисувай по белите страници,
със контури... със свой отпечатък.
Разпилей ме във пясъчни замъци...
И прашец бих понесла нататък…
Аз във черния лист ще заключа
неримувана тишината...
Всичко случено... и неслучено...
Нощния вой към Луната…
А на сивия...?
Знам добре послевкуса.
Стихове хищно те дращят
и скрипти лед по устните...
Бяла смърт в тихото пращат...!
(Но да си тръгнеш... също е вид изкуство...)
© Таня Георгиева All rights reserved.
