Dec 9, 2009, 4:15 PM

... три листа... 

  Poetry
912 0 25


                             ... три листа...

Искам три листа Любов:
Бял - да те нахвърля по него, дори и с черни контури.
Черен - себе си да заключа с останали щрихи от бяло.
Сив - да ми напомня какво ще бъде... след теб. 
                                                                          Жак Превер


Нямам ъгли във Душата си.
Всеки ден е арена.
Всеки лист е окръглен. Кантата.
Естуарни хористи са вените.
А вятърът с мокрите пръсти,
все заглажда и крие в сърцето,
оня ритъм, след който се пръскам,
във инсомно стакато и престо…
Ти рисувай по белите страници,
със контури... със свой отпечатък.
Разпилей ме във пясъчни замъци...
И прашец бих понесла нататък…
Аз във черния лист ще заключа
неримувана тишината...
Всичко случено... и неслучено...
Нощния вой към Луната…
А на сивия...?
Знам добре послевкуса.
Стихове хищно те дращят
и скрипти лед по устните...
Бяла смърт в тихото пращат...!

(Но да си тръгнеш... също е вид изкуство...) 


© Таня Георгиева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Както винаги оригинален и докосващ сърцето стих!
    Пожелавам и на лирическата, и на талантливата
    поетеса, да сбъдват и най-невъзможните мечти,
    щастливо споделена любов в бъдещите им дни да блести!
    ПОЗДРАВИ!
  • Без думи...Голяма си, Танче!!!
  • харасах.Поздравления
  • (Но да си тръгнеш... също е вид изкуство...)
    Браво, Таничка, прозряла си моята гледна точка по въпроса цаката е да уцелиш момента
  • ^!!! Само три листа любов...
  • Овладяла си го до съвършенство!
  • Подчертан стил!
  • Сив- да ми напомня какво ще бъде... след теб!
  • !!!
  • ... овладян страх... погледнато в очите... изкуство... а адресът- разлят от дъжд от илюзии...
  • Три клечки кибрит (Жак Превер)

    Три клечки кибрит – една подир друга запалени
    в мрака.
    Едната – за да погледна цяло лицето ти.
    Втората – за да погледна очите ти.
    Третата – за да погледна устата ти.
    Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
    когато до мен те притискам.

    _____________________________________________
    благодаря!

  • Черно в бяло-контраст-тиха музика
    се промъква през спуснати клепки...
    Бяло в черно - въпрос... И със утрото
    красотата брои цветовете...

    Създала си изкуство със послание!Браво!
  • През последните месеци творенията ти са наистина уникални!
    Уникални като изразни средства,уникални като начин за предаване на картина и чувства у читателя.
    Ами поздрав за поредното. И благодаря!
  • Този стих е уникален, Таня, едно от най-добрите твои неща, които съм чела!!! Остави ме безсловесна отново!
  • "Но да си тръгнеш... също е вид изкуство..."
    Колко обаче го умеят?
  • Страхотно!Няма нужда от повече думи.Поздрав!
  • много красиво!
  • Хубаво!!!
  • Вой към луната...
    Разкъсващо!
  • Наистина оригинално, но и много истинско, почерпено от реалния живот. Мисля, че еднакво тъжно е за този, който е напуснат и за този, който напуска. Всяка раздяла има своята огромна болка, всеки разчупен и нарушен навик се отразява върху живота ни. Само, че в живота няма нищо само черно, само бяло или дори само сиво. Поздравления за стиха.
  • Как да кажа нещо различно:
    Страхотен стих!
    Много!
    Поздрав, Таня!
  • образно и оригинално...поздравявам те, Таня.
  • Много красив стих!
    Ти си ИЗКУСТВО!
  • Много докосващо, Таня! И невероятна изразност. Рядко оригинално!
    Поздравления!
  • Хубаво е!
Random works
: ??:??