Три октави любов
В червената керамична саксия
на залеза едно ключе оставих.
От себе си поисках да го скрия
завинаги и там да го забравя.
До коренче изтръгна хоризонтът
илюзиите - цветно треволяче.
Сърцето скри лице в тетрадка нотна,
с която пя, преди да се разплаче.
Мечтите се търкулнаха по склона
на чувства, недостигнали зенита.
Животът ми - измътен от циклони -
не чу, че за небето го попитах.
Но изгрев на балкона се засели,
в ковчежната саксия той надникна.
А после ме прегърна: След раздели,
с това ключе крила ще ти поникнат!
В ръцете на съдбата го постàви,
затворника у мене да отключи.
Сърцето ми тогава в три октави
запя отново, като майски ручей.
© Мария Панайотова All rights reserved.
