Стига си се гърчил за измислени любови,
омръзна ми твойто просешко подсмърчане.
Наивното залъгване за някоя Единствена.
Ще проумееш ли, че всичко е преходно.
Всъщност.
Повтаряш до втръсване колко нещастен си.
Тя била всичко. Всичко – животът ти.
Безумно е! Сляп ли си?! Непростимо безумно
да затваряш едно име, в една крепост.
В един смисъл.
Влачиш ме в сака. Пренебрежително сгъната.
Сянка бездиханна зад гърба ти.
Нужни са само три секунди доверие.
Самотата си безстрашно да прегърнеш.
Обикни ме. Стига си се свивал плахо.
Мъдрост нося, не боли да ме прегърнеш.
Станем ли приятели, ти обещавам
при съперницата ми - любов - да се завърнеш.
© Емили All rights reserved.