Тридесет и пет
Изминаха се цели...
тридесет и пет години
Останаха, там някъде далеч,
във младостта ни
Мечтаехме
за светло, за свободно бъдеще...
За син, отворен небосвод
Мечтаехме за свобода,
като на птица
Мечтаехме...
да можем да мечтаеме...
Мечтите ни живяха кратко!
Разбра се бързо,
в каква сме каша замотани
В каква масовка сме събрани -
от бившите и бъдещите
режисьори, продуценти и дубльори
За старата им пиеса политическа,
представена ...във нова постановка!
Каква лъжа и демагогия!
На сцената върти се...
цели тридесет и пет години!
Не се ли умори народа ни
от стари химни и изтъркани измами?
Не се ли умори...
от мръсните лъжи и от клакьори?
От долните престъпници
във храмовете влезли,
уж със главите преклонени...
Не се ли умори,
народа ни,
възмездие да няма!
Палачите да бъдат ангели,
а ангелите да са паднали
Не се ли умори
и не прогледна ли
за таз измама и подмяна?
Децата му напуснаха...
а старите,
достатъчно изстрадаха!
Не се ли умори...
и не прогледна ли?
И колко още
по тридесет и пет са нужни ...
за да прогледне...
Valentina Mitova
01/03/2024
© Valentina Mitova All rights reserved.
