Трифоне, братко, бъчви немирни
пълниш със вино в хладни мази.
Днес по масивите лозови, ширни
пръчки зарязваме в ранни зори.
Бъклица вдигат попа и кмета
тази година да е добра
и на лозари нека късмета
бъде на грозде, майки с кърма.
Пилци и бъчви есен броят се,
а пък децата – зиме броим.
Трифоне, с вино в кани налято
всички болежки, казваш, церим.
© Иван Христов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
