danda (Даниела)
358 1129
Jun 30, 2011, 10:28 PM

Триизмерна нереалност 

  Poetry » Other
529 0 8

Не ми стига сънят. И денят не ми стига,  

за да бъда със теб – далече от тебе,

да съшивам реалност от спомен разбридан,

да измислям любов, за да бъда потребна.

Съживявам за кратко тънкостенни минути,

напоени с тръпчивия вкус на дъха ти –  

и се стича по пръстите мек, абаносов уют

от косите ти и се скрива в бегла трапчинка безпътен.

А пък аз, дваж по-безпътна (защо ли?) –

даже не плача – усмихвам се. Хм, тривиално.

Отесняха ми вече всички измислени роли,

но ето, че дишам отново – в една нереалност.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??