Трийсет и шест
Трийсет и шест не е малко число,
смляли сме тонове грижи.
Свикнахме, всеки с по четвърт витло,
общата лодка да движим.
С нас постепенно се кротна денят,
летните бури поспряха.
Всеки донесе парченце от път
и ги превърнахме в стряха.
Вярно, менюто е често фасул.
Липсват ни въглен и тръпки...
Но ни е топло под общия чул,
даже и целият в кръпки.
Трийсет и шест не е трудно число,
рядко ни мъчат въпроси.
Знаем урока — с по четвърт крило
общото утре да носим.
Ти сееш жито, аз хляба пека,
гладни децата не лягат.
Всеки е хванал проблем за ръка,
пазим ги да не избягат.
Няма го онзи пенлив водопад,
който ни сбъдна дъгата.
Пазим обаче по капчица хлад,
за да си гоним тъгата.
Трийсет и шест не е лошо число.
Казват, по-хубаво става...
Всеки си спомня какво е било,
после напук продължава.
Пак съм умислена, ти — уморен.
Вечер, а сякаш олово...
Би ли се влюбил повторно във мен,
ако родим се отново?
Струпахме толкоз години и дни.
Как не намираме време?
Пак за секунда към мен погледни,
никой не ще ни я вземе!
/На съпруга ми, с когото споделяме общ рожден ден и вече 17 години път заедно/
© Пепа Петрунова All rights reserved.
