Трийсет сребърника... за любов
Трийсет сребърника... за любов
Целувката на Юда
съскащо гори,
предателски
жигосваща челото.
И клетвата за вярност
как виси!
Обесена.
Възкръсва нощем -
призрачно
в леглото.
Обичах те
като Мария-Магдалена!
Заченала
с очите
първороден грях.
И раждах писъци
на влюбени вселени.
По устните рисувах,
с устните си - смях.
От хвърлените камъни
градях мостове.
И клех се в теб.
До фанатизъм.
Но трийсет сребърника -
ревностни ножове,
заби във мен.
От егоизъм.
08.05.2008 г.
© Гергана Шутева All rights reserved.
