ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЧАСТ 

ЮНАКЪТ СЕ БИЕ С ЛАМЯТА

Във царството на Патаран,

чешмата бе със чучур спрян,

върху желязна запушалка,

печат висеше великански,

а пред чешмата, над площада,

дъб разпръскваше прохлада.

В клонака на вековното дърво

се гушеше орловото гнездо,

в което две орлета голокрили,

глави подали, зорък поглед впили

към стъклената колесничка

и нейната отворена вратичка,

следяха как лакеят на ламята,

дърпаше княгинята в колата,

а пък отзад, баща ѝ Патаран

побутваше я с рамо запъхтян.

- Стой Не бутай дъщеря си!

Отнякъде дочу се глас...

Изненадан царят спря се,

а лакеят кресна с бяс:

- Махай се оттук веднага,

инак, както се полага,

ще извикам аз ламята -

целия да те налапа!

Ала знай преди това,

лично ще те ослепя!

Щом тези думи произнесе,

Педя човек брада разтресе,

а момъкът се приближил,

лакея здраво уловил,

завъртял го над главата

и го захвърлил към гората.

Цар Патаран бил поразен

и гледал момъка втрещен...

- Вкъщи се прибирайте веднага!

И търтил Патаран да бяга.

Извадил меча си юнака,

закрачил бързо към чешмата,

огромен камък там съзрял,

пред него с меча си се спрял,

замахнал - хвръкнали искри

и камъкът на две се разполви.

Във този миг от ламската гора,

дочу се грохот, блесна светлина,

вихрушка страшна се изви -

сред облак прах ламята се яви.

Главите ѝ трепереха от ярост

и огън хвърляше без капка жалост.

- Ламята иде! Моят час удари!

Настана време мечът ми да се стовари,

върху главите на триглавата ламя.

Бог да е с мен! Дано я победя!

Всичко живо бе се изпокрило,

само едно орленце голокрило,

глава подаде и навън погледна -

да е свидетел на битката победна.

Триглавата ламя съзря юнака,

с три гласа го попита без да чака:

- Езика ти ли ми прониза със стрела?

Сега ще ми платиш с живота за това!

Със ноктите си камъни дереше,

от ноздрите си пламъци дъхтеше,

криле разпери, челюсти разтвори,

опитвайки юнака да пребори.

Шом сетил парещия ламски дъх,

юнакът меча си издигнал островръх,

отскочил настрана и с страшна сила

замахнал и една глава се търкулила.

Изтръпнала от болката ужасна,

ламята изревала на два гласа,

раззинала и втората глава,

грозно зашумяла със крила

и слепешком се втурнала напред,

но там я чакал момъкът напет.

Отново блеснал мечът на юнака

и бързо втората глава отсякъл.

Тежко ранена, ламята бесняла -

но челюстите да отвори не успяла

и този път юнакът я преварил,

отново острия си меч стоварил

и хвръкнала и третата глава

в коритото на старата чешма.

След битката жестока със ламята,

юнакът пуснал да тече водата.

Вода студена дълго не видяли,

набързо хора с менци се събрали

а пък във всички къщи на града,

настанала всеобща веселба.

Да си почине момъкът решил

и под вековното дърво се подслонил,

тъкмо във сладка дрямка се унесъл -

отгоре тревожен писък се разнесъл.

Очи повдигнал, в клоните се взрял,

змия огромна да пълзи видял,

надвесила се над орлето голокрило

и от тъга сърцето му се свило.

Набързо до гнездото се подел

и меча си от ножницата взел,

змията чукнал леко по средата

и тя се свлякла долу на земята.

Във този миг небето причерняло,

чер облак всичко скрил със тяло -

не било облак, а огромна птица,

пристигнала бе майката-орлица.

Тя отдалеч човека бе съзряла,

но миг преди да го нападне, спряла,

понеже малките орлета запищели,

че заради него те са оживели,

защото, той спасил ги от бедата.

Прибрала си орлицата крилата,

погледнала надолу към земята,

видяла двете половини на змията

и с глас човешки рекла на юнака:

- Благодаря ти аз за добрината!

Затуй, че от беда спаси децата,

каква да бъде моята отплата?

- Бих искал вкъщи да се върна пак,

ала до Горната земя да стигна как

не знам. Ще можеш ли ме изнесеш?

- Щом искаш вкъщи да се прибереш,

ще ти помогна!  Аз съм ти длъжница!

Едно перо му дала майката орлица:

- Потрябвам ли ти, само го хвърли,

и му кажи Орлицата ми намери!

Край на четиринадесета част

Следва

Любомир Попов