Тринадесет куплета на "Мечта"
Мечтая си за повечко мечтатели -
да Сбъдват дружно повечко Мечти
Любов и Мир да има, и Приятели,
и Заедно да мечтаем до зори...
Край Огъня да се разказват приказки,
чорапите си мокри да сушим
и никой в самота да се не стиска,
Да Бъдем Всички СЪщества Добри...
Да пеем в Кръг Любимите ни Песни
след скитане по много друмищА,
след много изпитания нелесни
да срещаме пак Пълната Луна...
Да имаме какво да си разкажем,
докосвайки се насред Свят голям
и Всеки да цъфти в Света си малък,
пак себе си намерил в Любовта...
Да Свети НаВсегДа в очите Пламъкът
на Вярата в Доброто, и "Мечта"
"Крила" да Бъде, не торба със камъни -
"безценни" уж, а носещи тъга...
Криле да Бъде, не балон със хелий,
на всички да Е Истински смеха,
а не през сълзи или с недоверие
и честичко да спира ни Дъха...
Да не делим Мечтите на минути,
на часове или рожденни дни,
да не шептим, за да не бъдем чути
от нечии всевиждащи уши...
Душите си - изпрани да ги проснем,
под Слънце-Бог и Вятъра Съдба
и голи над росата да се носим
Възкръснали, без грях или молба...
Все още мога да мечтая, много...
Обичам да плета в стиха Мечти,
най-древната Магия-Танц със Словото
от Бога ни е Дар, за да Творим!
Мечтите ни, като Звездици в Нищото -
Това Е Неговият подпис мил и благ -
в Прекрасното, на Живите Душички,
да тичат Волни от зори та чак до мрак...
Подир мечтите си, Сега да станат Всички
най-малко "по-Добри", че инак - как?!?
Нали мечтаем не "за куп парички",
Мечтаем Тук, в Океана - за Маяк!..
За Фар, по който да познаваме
къде ни чака обитаем бряг,
в Океана на Мечтите от удавяне
да ни спаси най-върлият ни враг...
Взаимно да научим да Прощаваме,
на себе си взаимно да Простим,
готови на последно Себедаване,
в Едно със ЖивоТвор да Полетим!...
© Кирил Ценев All rights reserved.
