Нещо стърже в мен като трион -
сърцето ми, нещо непознато и странно...
Поглеждам се и питам се - какво ли е това?
Но болката, все същата, продължава да дълбае
надълбоко вътре, независимо дали душата иска...
То, сърцет,о все по-бавно започва да тупти
и сякаш душата късче по късче се вледенява...
Тогава се питам - какво, по дяволите, става?
© Вили All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
