Mar 24, 2021, 12:34 PM

Триптих: Спомен от Любов

  Poetry » Love
565 0 0

 

Триптих: Спомен от Любов...

 

1.

От небесните звезди

слезе на Земята,

малко с мен  да поседи́ –

тъмна тишината...

 

После вятърът довя́

мисли, уж забравени,

нещо тъжно оживя́ –

хубаво от двама ни...

 

В незаспалата ми нощ

се превърнах в спомен

и пак старият разкош –

върнах не поло́мен...

 

... но небето изсветля́ –

скриха се звездите,

а животът опустя́

в спомени изтрити...

 

2.

В атавистичното „усещане“ за буря

тревожно вятърът сгъстява тишината,

а синкав драч към Спомена притуря

изящната прозрачност на Нещата,

 

които оценяваме, когато

от глупост лекомислено загубим...

... Но и в дошлата яснота́ на Осъзнатото

се стъмва пак от Следващи заблуди!...

 

3.

Във страшната безкрайност от сезони

една едничка Пролет ни се дава...

 

Преди да я превърнем само в спомен –

щастливи да сме, Тя ни задължава...

 

И дал живот на светлият ти корен,

от който Любовта ни да избухне –

 

пред твоето доверие съм отговорен,

тъй Звездният си миг не ще пропуснем!...

 

24.03.2021.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...