ІІ САМО ТЯ
Все ям. И ям.
Как да отслабна –
не знам.
Дебела, раздърпана, грозна,
с очила над носа –
как да си спомня сега,
че бях красива и модна?
Старостта е ужасна, но идва.
Където и да си – те настига.
Посрещни я – дори и сама.
Дори неразбрана
и обругана.
Спри, „добър ден” ù кажи.
Затвори очи и спокойно заспи.
Идва утрин и друга ще си.
Напусни този дом, опустял и намръщен.
Не е твой. Не е син.
Ти го искаш. Той – също.
© Надежда All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
