ІІ САМО ТЯ
Все ям. И ям.
Как да отслабна –
не знам.
Дебела, раздърпана, грозна,
с очила над носа –
как да си спомня сега,
че бях красива и модна?
Старостта е ужасна, но идва.
Където и да си – те настига.
Посрещни я – дори и сама.
Дори неразбрана
и обругана.
Спри, „добър ден” ù кажи.
Затвори очи и спокойно заспи.
Идва утрин и друга ще си.
Напусни този дом, опустял и намръщен.
Не е твой. Не е син.
Ти го искаш. Той – също.
© Надежда All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
