Триптих за Невена (03.06.2000)
Привечер. Зàдуха. Въздухът не да го режеш - на залъци да го късаш. Бели градоносни облаци се кълбеха по небето, почнаха да се ръфат и от раните им като кръв потекоха светкавици. Студен вятър се понесе и преви дърветата.
Цветята се снижиха в поклон пред халата.
Спуснаха се съседите да изпреварят дъжда, да издрапат горе на високото, а аз отивах в окото на бурята. Познавах добре района и знаех кога иде страшното.
Заваля. Ледени капки се забиваха като гвоздеи по гърба ми. Чаках ги. Радвах се.
За Земята съм прикован, Господи!
Изви се още по-силно и се изсипа...
Вятърът поутихна. Дъгата накипри шарената си черга.
Отидох да видя цветята. В лехата, като разкъсани сърца червенееха латинки и листа от рози...
Една-единствена, току-що напъпила, отриваше сълзите си в слънчевите лъчи, накланяше закачливо цвета си и ме питаше: "- Позна ли ме?!"
А ей там горе, зад баира, слънцето уж се прибираше, а ми намигаше: Видя-я-я-х! Видях!
---
Девет години те няма, Невена...
Свещ в ръката държа.
Слагам в краката ти, с преклонение
полско букетче цветя.
Тези чувства преливат във стихове.
Колко красиво е утрото тук.
И е приказно. И е тихо.
Звездна сцена... Напук!
Дълго броди по тучни ливади.
Тихо тръпна под звук на щурче.
Нежно-хубава! Толкова млада!
И едно побеляло момче...
Малко зрънце в душата ми пада
и разсипва сребро от роса.
Нежелани емоции. На каскади.
А до езеро плаче върба...
Как очите от спомен горят.
Де е мое? Де наше?
И как пусто до болка звънят
празните чаши...
- - -
Паднала на пода.
Парабел в ръката.
Тяло на топола.
Дръпната полата.
Сърцето пробито.
Ясно челото.
Очите открити.
Ръка зад ухото...
Сякаш и в съня си
искаше да слуша
тихото и нежно:
- Я те волим, душо!!!
Днес се навършват девет години от смърта на Голямата Икона на Българското кино Невена Коканова - Бог да я прости!
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
деветнайсет години! Лека и пръст.
-
Струва си Ани!
-
Разплака ме, Зем.
-
Благодаря ви! Зем.
-
......
Поздравления за теб, Зем! -
Благодаря, Зем.
Поклон пред светлата памет на Невена! -
Хубаво произведение за една голяма жена и актриса ! Поклон!
-
Поклон!Такъв творец не се забравя!!!
-
Поздравления за стиха и Поклон пред незабравимата Невена!То и името и такова:невена,неповяхваща. Гледах миналата седмица"Момчето си отива". В целия филм имаше не повече от две реплики, а такова присъствие! Няма друга като нея.
-
Фабер, не съм искал нито да те засегна, нито да те обидя. Ти попита - аз отговорих. Ще добавя само, че стиховете още миналата година ми обещаха да ги предадат на дъщеря И. Не зная дали е станало, затова ги съчетах и ги пуснах тук. Има неща и хора които не бива да се забравят! Благодаря ви! Зем.
-
ПОКЛОН!
-
Поклон пред паметт и!
-
Нямам думи...от възхищение...!!!Благодаря ти, Приятелю!!!От всички нас,ти единствен се поклони пред Невена,не я забрави и извика спомена за голямата актриса!Поклон пред светлата й памет,пред самородното й дарование и талант,пред красотата й и голямата душа!
-
Благодаря за информацията, и .....мой срам за неспомена! (по-добре познавам "Търновската царица" на Станев-за това произведение нямаше да ми се налага да ми обясняват-припомнят!
Но за това пък, имам личен спомен от Невена Коканова-погледите ни един път се срещнаха, когато се разминахме на тротоара на ул. "Раковски".Тя беше с разтворено кожено палто, и беше с леко отнесено но , всъщност , сериозно и присъстващо излъчване, много типично, според мен за душевността и-с леко депресивен, но парадоксално- и ведър оттенък..., може би, главно поради духовността и! -
Специално за Фабер: гледал си навярно Крадецът на праскови - Елисавета, една емблематична роля - от там е парабелът, финалът на стихото също...Благодаря ви приятели! Зем.
-
Посвещение, достойно за Великата ни актриса!
Поклон! -
ZEMEDELEС, моите уважения за поситжението в поетичен план като форма, но за какъв парабел става дума?...Да не би де не съм наясно с някаква информация по случая със смъртта на актрисата?
-
Много болка, Зем, поклон пред нея!
-
Любимка ми беше! Благодаря, Зем!
-
Как се пише такъв стих... аз не мога, но ти Зем... просто те прегръщам за сърцето, което имаш...
Поклон! -
Поклон пред голямата актриса!
А на теб Зем, благодаря,затова че възроди спомена за Невена Коканова
с това красиво посвещение! -
Този стих ми става любим!!!
Толкова красота, заслужена за невероятната актриса и жена! -
Бог да я прости! Красиво поетично преклонение!
-
Бог да я прости!
-
В тишината...след... Поклон!!!
"За Земята съм прикован Господи!" -
"За Земята съм прикован Господи!"
!
Богата ти е душата!...
-
Поклон пред паметта на Невена!А от теб,Зем се възхищавам.Прегръщам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
