Mar 21, 2009, 1:28 PM

Триста разлудувани дяволчета

  Poetry » Erotic
1.4K 0 23

 

Тази нощ отново е сбъркана -

слънце вместо луна е изгряло.

А в моето тяло са разлудувани

триста дяволчета от радост.

Сто от тях те целуват в устата,

впили са се проклетите -

дъх да не можеш да си поемеш

и да дишаш от моите устни.

Сто, със двеста ръчички шетат

по опожареното ти тяло -

и не го гасят, ами палят

неугасими от страст пожари.

А последните сто, как мислиш,

какво правят - легло ти постилат,

на постеля от въгленчета парливи

всички триста дяволчета ще легнат.

Ще лудуват със теб до насита,

само прашинки от теб ще оставят -

Апокалипсис, скъпи, недей да се чудиш!

Не аз съм виновна -

моите триста дяволчета лудуват.

 

 

МУЗИКА>>>Можеш да останеш по шапка ;) 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вай,бедничкияНека му е зле!!!С триста дяволи искам и аз,ама от др полБъди пламенна винаги,поздрави!
  • Чеее... отде толкоз дяволчета у тебе?!
    Леле, и червена точка няма!
  • Триста дяволчета палят пожари в кръвта...
    Благословена си да обичаш, Весела.
    Бъди обичана!
  • Ах Дяволица жива си тиии, заня аз, а на НЕГО, хак да му е, на въгленчета да лежи, по-жизнен да бъде... Честита пролет, Весе! Сбъдване и слънчеви усмивки, мила!
  • Да Е! Поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...