Oct 16, 2011, 10:21 AM

Тристишия

  Poetry
951 0 14

Кукла без крака.

В кадър: хвърчила летят

над Хирошима.

    ***

 

Сънят започва

в мига на събуждане.

Реалност е той.

 

    ***

Къщичка с комин.

Дим с криле опушени

отнася спомен.

 

    ***

 

Птица албинос.

Пред госта уникален

жицата блести.

 

    ***

 

Върху бебешки устни

капчица мляко.

Умиление.

 

   ***

 

Върху стъклото –

изящни арабески.

С дъх ги разтопявам.

 

   ***

 

В снежния човек

детето сложи сърце,

в локвата - сълзи.

 

   ***

 

Вазата падна.

Гледам отломките ѝ

с форма на цвете.

 

   ***

 

В син аквриум

сребристи мехурчета.

Ти ли въздъхна?

 

    ***

 

Плаче лозата.

И все ѝ е тая за

течното слънце.

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...