септември 2014 Румяна Славова
Пристъпва все така, с наведена глава,
да не среща похотливи погледи.
Като зад каменна стена
скрива се в одежди черни.
Те притихнали, със зинала уста,
не виждат в ней Човека -
обсебва ги плътта ù...
И да потъне иска вдън земя,
та да не чуе присмех зад гърба си!
Затуй ли, Господи, създаде я жена?
Да е омърсена от зеници гладни? Оскърбена, пак, от намеци ...