Feb 12, 2009, 5:36 AM

Труд

  Poetry
1.2K 0 7
Труд

Исус работи като портиер
на карнавала в Рио.
А вечер лае сред панелките на глутници.
На гарата продава сандвичи и бира,
мотае се, пребърква пътници.
Очите му са толкова квадратни
и хващат всякакви програми,
а след един дори предават порно.
Мечтае да го назначат във тото-пункта,
защото хората пристъпват плахо
и вярват в лотарийните билети.
Когато се прибирам и заспивам,
смъртта облича старото палто от гардероба
и плаши ме с ръкави празни.
А той е там да ме събуди.
Не всеки ден, не всеки ден.
Понякога се труди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Лорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...