Мирише на лъжа,
банално неудобна -
потънала в праха
на гардероба дреха.
По навик я държах -
удобна за отричане
(несбъдната мечта
е трудна за обичане).
Мирише на сълзи,
примесени с поезия,
любов, солена от вина
(поне да беше вярна).
Мирише на любов,
трудна за забравяне.
Да ми прощава Бог -
изхвърлих я с обичане.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
