Мирише на лъжа,
банално неудобна -
потънала в праха
на гардероба дреха.
По навик я държах -
удобна за отричане
(несбъдната мечта
е трудна за обичане).
Мирише на сълзи,
примесени с поезия,
любов, солена от вина
(поне да беше вярна).
Мирише на любов,
трудна за забравяне.
Да ми прощава Бог -
изхвърлих я с обичане.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
