Мирише на лъжа,
банално неудобна -
потънала в праха
на гардероба дреха.
По навик я държах -
удобна за отричане
(несбъдната мечта
е трудна за обичане).
Мирише на сълзи,
примесени с поезия,
любов, солена от вина
(поне да беше вярна).
Мирише на любов,
трудна за забравяне.
Да ми прощава Бог -
изхвърлих я с обичане.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
