Трудни битки
ТРУДНИ БИТКИ
Ти остаря. И беше предвидимо.
Воювахме. Сега сме уморени.
Прибрахме знамена. И сме раними.
Тършува старостта из мойте вени.
Не помня повода за всички битки.
И то значение едва ли има.
Не пътешестваш с кораби на плитко.
Страхуваш ли се, че ни дебне зима?
И в двата ъгъла – срещуположни,
стоим без глас, дъхът ни се усеща
Смъртта едва ли можем да отложим.
И по-добре ме покани на среща.
Хвърли доспехите – те не предпазват.
Ела при мен – и аз съм уязвима.
О, нека прислоня глава на пазва.
И благодарна съм, че пак те имам.
Каквото да речеш, животът мина.
И проумяваш – схватката не струва.
Треперим с теб в неслучената зима.
Синът ни – моля се – да не воюва.
© Валентина Йотова All rights reserved.
