Jan 14, 2020, 7:48 AM  

Трудните минути на покоя 

  Poetry » Love
943 4 6

ТРУДНИТЕ МИНУТИ НА ПОКОЯ 

 

Ледът, неумолим, плени реката,     

нахлу във мойта жажда неочакван.

Прекрача ли в мъглата необхватна,

брегът спасителен не е на крачка.

 

Научих сиглите за студ и вятър

и сричах с непохватните си устни

как в залеза, подпалил тишината,       

най-верният приятел е напуснал.

 

Опитах се да ти разкажа с думи

блаженството какво е  да съм твоя.

И зная как боли да си разумен   

във трудните минути на покоя.

 

Това, което диря, е понятно.

Дали обаче любовта си струва

без ритъма, по който светлината 
синкопите на утрото тактува?

 

Без тръпката да бъда пряк свидетел 

капчукът щом затропа, ненаситен,

дъгата как раздипля из небето

копнежите на пролетното жито. 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прегръщам те, Иржи.
  • Много пъти съм се питала, Валя, в кое си по- добра- в поезията или във фотото?... Лесно и истина е да кажа и в двете...Ала като разсъждавам...фотото мога да го възприема само на светло- въздействието е едно, а поезията....и на светло и на тъмно , с очите, със слуха, със сърцето...докосва те отвсякъде!.Възхищавам ти се, че ги можеш и двете!
  • Стояне, Наде, Деница - благодаря ви
  • Благодаря за стиха, yotovava (Валентина Йотова)!

    сърцата вслушват
    ли се... вслушват — в думите —
    и в тях се гушват
  • Валенце!
  • Много е хубаво, Валентина. Както винаги.
Random works
: ??:??