Аутодафе
АУТОДАФЕ
за трудолюбив народ
Автор - Величка Николова - Литатру1
Пристигна, пристигна днес топлият юли.
Надипли на бали узряло жито.
А там във селата – ухае на дюли,
със цветност по- златна от лунно злато.
Във гьола не стихва концертът от жаби.
Приглася им местният стар дангалак
Подготвят си хурките старите баби,
а дядовци дялкат чекръци до мрак.
Народът ни щъка наляво, надясно…
И двете посоки са с хлъзгав терен.
Която да хване, за него е ясно –
отново ще бъде измамен, вмерзен!
Пък вечер щом лунният сърп се покаже –
денят ни – Гаврош вече ляга да спи,
но първо си сваля цървулите, даже
ги чисти от гадните тежки злини.
Сънува Гаврошът, сънува пиано,
подскачащи ноти, танцуващи с Лист.
Сънува и стихче с омая заляно
и хора щастливи, и с поглед лъчист.
Денят заран вечно се мръщи глупешки.
Запалва цигара, но няма кафе. . .
И тръгва прегърбен, с товара човешки
към своето тежко аутодафе.
Литатру
© Величка Богданова - Литатру All rights reserved.
