Лесно ли е да изправиш глава,
когато си до гуша във калта?
Когато си със нож в гърба,
да кажеш: "Какво от това?"
Лесно ли е да не спираш,
когато чувстваш, че умираш,
когато виждаш гроб и кръст,
да мислиш: "Не желая мъст!"??
Лесно ли е да си благороден,
когато си завинаги заровен
на живота в мръсния тунел,
да си добър човек, приятел смел?
Лесно ли е да си влюбен,
а всичко да е ход загубен?
Кълбото все да се върти,
но да си кажеш: "Аз ще спра света, не ти !"
Вярвай, трудно е, ала не ми личи!!!!
© Габи Наумова All rights reserved.
Горе-долу такава е и моята идея...Колкото и да те препъва живота, трябва да намираш смисъл да вървиш...Незнам с ква цел и в ква посока трябва да вървим, това се опитвам да разбера от много време и като разбера ще напиша нещо по въпроса, но....знам, че затова ни има....за да не спираме !
Благодаря ви за хубавите думи