14.12.2007 г., 20:02

Трябва да продължиш!

868 0 3

Лесно ли е да изправиш глава,

когато си до гуша във калта?

Когато си със нож в гърба,

да кажеш: "Какво от това?"

Лесно ли е да не спираш,

когато чувстваш, че умираш,

когато виждаш гроб и кръст,

да мислиш: "Не желая мъст!"??

Лесно ли е да си благороден,

когато си завинаги заровен

на живота в мръсния тунел,

да си добър човек, приятел смел?

Лесно ли е да си влюбен,

а всичко да е ход загубен?

Кълбото все да се върти,

но да си кажеш: "Аз ще спра света, не ти !"

 

Вярвай, трудно е, ала не ми личи!!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габи Наумова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хаха Делян, това беше готино...
    Горе-долу такава е и моята идея...Колкото и да те препъва живота, трябва да намираш смисъл да вървиш...Незнам с ква цел и в ква посока трябва да вървим, това се опитвам да разбера от много време и като разбера ще напиша нещо по въпроса, но....знам, че затова ни има....за да не спираме !
    Благодаря ви за хубавите думи
  • Поздравления, Габи!
  • Страхотно е миличка.....
    Много ме разчувства Живота е труден,но когато искаш нещо наистина силно,винаги можеш да го постигнеш-стига да имаш търпение и воля
    Целувки СлаДуранке

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...