Трябва ли?
Къде е приликата на сърцето с хаоса?
Къде събират се покоя с мир?
Защо остават твърди костите,
а мека е душата в пир?
Кога ще чуя медните камбани?
Кога ще видя новите очи?
Кога ще тичам в мир с избраните
и с трепет ще плета мечти?
Къде е новият ми свят безсилен,
защо го чакам и не идва той?
Нима ще трябва, див и мирен,
да чакам до безкрай във вой?
Не мога вече да стоя облечен
във бели дрехи, тихи и добри.
Ще трябва през света отречен
да тръгна с помисли, докрай дошли.
Откакто тихо чувствам и сънувам,
мечтая и копнея за покой.
Ще трябва ли да ритам и лудувам
или ще чуе всичко в мене Той?
© Нико Ников All rights reserved.
