Трябва здраво шкурене
Светът като камбаната ръждяса
и вече величаво не блести.
Навярно съществува още блясък,
но мокрото сред сухото гори.
Звънът дочут, от спомени е ехо,
днес сякаш скърца меденият глас.
Не вярва във камбаната човекът,
а вярва на заплата и аванс.
Но от парите, хубаво не следва.
Те ожадняват всеки жив човек,
а човещината вместо да напредва,
остава спомен в миналия век.
Ръждата разрушава и убива.
Отнема красотата на звука.
Тя с лошо и желязото пробива,
камо ли чувствителна душа...
Ръждясал свят с ръждясали причини
разяжда ни мечти за светлина.
С думи шкуря, няма да се срина
и чистя напластената ръжда...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
