Feb 8, 2023, 9:29 PM

Трябваше да се родя преди век

  Poetry » Civic, Other
574 2 0
Трябваше да се родя преди век

 

Трябваше да се родя преди век

и в онова морално време да живея.

Знам, животът не е бил по-лек,

но нямаше като сега да залинея.

 

Трябваше да се родя тогава,

когато все още е имало чувства.

И човекът не е търсил толкова слава,

а е искал и създавал изкуства.

 

Трябваше да бъда част от хората,

които не жалят съня, за да имат.

В тези моменти е сладка умората,

доволни от своето и чуждо не взимат.

 

Трябваше да пиша и получавам писма

от мъжа, когото най-много обичам.

Да споделяме една и съща съдба

и той във вярност, и аз да се вричам.

 

Трябваше да чувам силни думи,

по-тежки от най-тежкия камък,

а не някакви празнословни локуми,

които градят от сламата замък.

 

Трябваше около мен да са добрите,

които ми дават надежда, обич и сила.

Да не позволим да властват от злите

и всеки да чувства, че има закрила.

 

За жалост споделям новото време,

което за мен е страшен упадък.

Всичко хубаво тъне във бреме

и няма момент, който е сладък.

 

 

08. 02. 2023 г.

гр. Ракитово

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айлин Мустафа Еврен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...