8.02.2023 г., 21:29

Трябваше да се родя преди век

573 2 0
Трябваше да се родя преди век

 

Трябваше да се родя преди век

и в онова морално време да живея.

Знам, животът не е бил по-лек,

но нямаше като сега да залинея.

 

Трябваше да се родя тогава,

когато все още е имало чувства.

И човекът не е търсил толкова слава,

а е искал и създавал изкуства.

 

Трябваше да бъда част от хората,

които не жалят съня, за да имат.

В тези моменти е сладка умората,

доволни от своето и чуждо не взимат.

 

Трябваше да пиша и получавам писма

от мъжа, когото най-много обичам.

Да споделяме една и съща съдба

и той във вярност, и аз да се вричам.

 

Трябваше да чувам силни думи,

по-тежки от най-тежкия камък,

а не някакви празнословни локуми,

които градят от сламата замък.

 

Трябваше около мен да са добрите,

които ми дават надежда, обич и сила.

Да не позволим да властват от злите

и всеки да чувства, че има закрила.

 

За жалост споделям новото време,

което за мен е страшен упадък.

Всичко хубаво тъне във бреме

и няма момент, който е сладък.

 

 

08. 02. 2023 г.

гр. Ракитово

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айлин Мустафа Еврен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....