dreamingend (Даниела Борисова)
23 0
Apr 1, 2009, 8:21 PM

Трябваше тогава 

  Poetry » Love
530 0 3

Ти идваш пак, но вече нямам сили.

Прегръщам те с безтрепетно сърце.

Ръцете ти в трупа ми са се впили

и търсиш с поглед старото лице.

За миг изтръпваш - "А коя е тази?"

"Това съм аз - нима не ме позна."

Ти някога се врече да ме пазиш,

но беше тежка другата везна.

Ти плачеш днес, но сълзи не потичат

и погледът ти мътен се огъва.

Ти шепнеш, че навярно ме обичаш,

но думите ти в празното потъват.

Ти казваш ми, че цял живот си чакал,

че цял живот пътувал си към мен.

Клавишите на самотата тракат

и поривът ти пада повален.

Сега е късно. Трябваше тогава...

Протягам длан, но тя не те достига.

Мигът се скри с усмивката лукава,

а в мен последен прилив се надига.

Но той заглъхва,ти не го съзираш.

Обръщаш се и тръгваш съкрушен

Вървиш натам, след миг отново спираш

и се надяваш да откриеш мен.

 

Сега е късно. Трябваше тогава...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Даниела Борисова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??