Трябват ни повече жени
Цял живот мечтаеш да си умен.
Видиш ли, значело това да бъдеш жив...
мъдрост имаш, разум - чуден
за живота ти щастлив, но див.
Заслужава ли си тъй обаче
да си "умен и красив"
като просто ти се плаче
от живота несправедлив?
И се бориш с житието,
но със себе си повече,
да разтрогнеш битието
с жалките госпожици.
Светът е мъжки, господа!
- без аплодисменти, моля ви...
ако се случи тук да си жена -
загубен е отдавна спора ти.
Няма време за емоции
няма време за красиво
всичко пълно със пороци е
опропастено, пуснато и диво.
Няма време за хармония
няма място за спокойствие
всичко е изпълнено със какафония
смут, простор и безизходствие.
Ако жената в тебе проговори
и мъж да си - набий я!
Тя не може с теб да спори
от "мъжество" - тя - не разбира.
Жалка е...копнее за любов
не я вини като не го отрича.
Я хвани един голям пантоф
и като хлебарка я смажи...та кой обича?!?
По-добре ще е така...
всъщност не - но тя няма да го знае
остави си я сама
за мъжа във себе си да си мечтае...
Ще го намери - може
и тогава ще е годна
пази света тогава, боже
от стихията и водна.
