Тръбача Гордей
Това стихотворение не е мое. То е на чичо ми,
поетът Атанас Митев. Публикувам го в негова памет
за да могат младите автори да се докоснат и до малко
известна поезия от далечното минало, която не присъства
в интернет. (1952г.)
Ветре хладен!
Ветре ле, игриви!
Я повей ми ветре -
я повей!
Разнеси по планини
и ниви,
песента
за храбрия Гордей!
Руски и румънски ветерани,
гонят злите орди на Осман -
пушки пукат...
Бият барабани...
Капе кръв,
от остър ятаган.
На живот и смърт се води боя -
чаткат ескадроните в галоп...
Здрави и ранени са във строя -
с щикове към вражия окоп.
Вихрена атака -
командирът с гола сабя
в "бурята" е пръв...
А до него,
крачи и не спира
смелия тръбач...
Потънал в кръв.
Гръм... И ето -
клюмва му ръката,
свлича се
и пада във калта...
С другата прихваща той
тръбата
и тръби -
атака към целта!
И върви след него,
като лава -
полк след полк...
Напират по реда...
- Ех, ти,
руска и румънска слава!
Ех, ти, сладка -
сладка свобода!
Ветре хладен!
Ветре ле, игриви!
Ти разнасяй вредом песента,
за Гордей
и хората борливи,
паднали
по родните
места!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
